УМБАЛ "Медика" отзиви за ЛЧХ

Книга за похвали и оплаквания към отделение ЛЧХ в УМБАЛ "Медика" Русе

Вследствие на личния си опит в УМБАЛ "Медика" Русе, реших да подкрепя твърденията си и с публикуването на съдържанието на книгата за оплаквания и похвали в Личево-Челюстна Хирургия.

По закон "Книгата за похвали и оплаквания" трябва да бъде публично достъпен ресурс, но за съжаление тази "красива птичка" е обречена да бъде заключена в отделението по ЛЧХ (от прагматична гледна точка е иррационално да се намира извън отделението по ЛЧХ). Затова сметнах, че отзивите, мненията и благодарностите в нея (особено емоционалното им съдържание) би било полезно за бъдещите пациенти, а също така публичното им достояние би мотивирало още повече екипа на ЛЧХ.

С цел да осигуря анонимност на пациентите съм маскирал част от личните данни и подписите под всеки един отзив.

В книгата за похвали и оплаквания на ЛЧХ, УМБАЛ "Медика" има 67 похвали и 1 (едно) оплакване.
Зачетох се в него по-задълбочено, защото някакси не се вписва в общата картина. Оставено е от пациент Шамсие за мед. сестра "Рени Руждиева" (според нея).

Странни факти по отзива:

Форматът на датата "Месец Ден Година" се използва предимно в САЩ, Белиз, Филипини, Микронезия, частично в Канада и някои колониални острови (използва се с разделител "/"). Като разделител "." се използва в Европа. Това ме навежда на мисълта, че авторът вероятно не живее постоянно в България (може би е дошла за по-евтино лечение), предполагаемо в Европейска държава с "колониално" минало.
Не си е направила труда да попита за името на медицинската сестра, която се грижи за нея (аз изрично попитах втори път: "Рени" или "Реми").
Налице е правописна грешка в последното изречение: "които лети" вместо "който лети", което навежда на мисълта, че българският език не е основният ѝ в ежедневието.
Вследствие на 1, 2 и 3: Любопитно ми е (ако съм прав), какво е качеството на лечението там и защо е избрала именно България?
Пациентите нямат право да си предписват лекарства и да приемат такива, които не са разрешени/предписани за конкретното лечение. Както и течният аналгин НЕ Е единственото обезболяващо.
Медицинските сестри са длъжни СТРИКТНО да спазват предписаните методи на лечение включително и видовете обезболяващи.
Аз съм пушач и много добре знам колко се чака пред вратата за да ти я отворят, но пациенти моля ви съобразете се, че те имат и друга (МНОГО ПО-ВАЖНА) работа за вършене от това на пиколо или портиер. От уважение към другите болни би било човешко да проявите търпение.
Относно цитираните "груби думи": вероятността медицински персонал да изрече подобно нещо в присъствието на трето лице в палатата (леглата са на около 1,2 м разстояние) е минимална - освен ако сестра Реми няма мазохистични наклонности. По време на престоя ми минималната заетост на палатата бе 3 от 4 (трето лице почти винаги присъстваше)

Накратко: не ѝ е даден течен аналгин най-вероятно защото са ѝ предписани други обезболяващи. Забавянето с отварянето на вратата няма да коментирам. Цитираните груби думи логически отпадат (освен при гореспоменатия мазохистичен сценарий). Просто прилагам елементарно логическо мислене.

Моите впечатления и лично констатирани факти за "Рени Руждиева" (всъщност й викат Реми, защото се казва Ремзие):

Строга и действа "по устав" (няма "аз искам", прилага се това, което е предписано)
Не се усмихва безпричинно, но не е и безчувствена
В моята палата настаниха пациент с принудителна трахеостомия, от неговите "разкази" знам, че, ако не му бе направена е щял да умре (тук благодарностите отиват към Доктор Олена Пронко), мед. сестра Реми е била неотлъчно до леглото му в продължение на 5 часа след трахеостомията (ако той ме е излъгал и аз ви лъжа). Също така ЛИЧНО присъствах и наблюдавах как сестра Руждиева извършва прочистване на трахеята с катетър: влива се по малко прозрачна течност със спринцовка (предполагам физиологичен разтвор) и след това се аспирира с катетъра и отива в един съд. Рефлексивните пристъпи на кашлица траеха не повече от минута вследствие на бързата и опитна ръка на сестрата, бяха частични само в началния етап след вливането на разтвора (не съм изваждал давещ се човек, но наподобяват звука на мнооого силна мокра кашлица). Тези "промивки" се правеха на всеки 3 часа. Присъствах на същата процедура правена от друга сестра през нощната смяна: огромна разлика. Даже след това се пошегувах с Енвер Ходжа (така решихме да го наричам) "Коя е по-добрата?". Отговорът бе еднозначен. На сутринта след нощната смяна Реми дойде за процедурата и след като свърши лично ме попита правена ли е и колко пъти, което ясно показва отношението й към лечението на пациентите в ЛЧХ.
Ако имах възможността да избирам, коя сестра да се грижи за мен бих избрал нея (даже я кръстих "строгата, но справедливата").

За по-надарените (такива винаги има), които ще ме обвинят в избирателно публикуване на отзивите (че съм избрал само страниците с похвали), съм подготвил отделна "галерия за изключително надарени" със застъпващи се страници, които могат да бъдат проследени една по една - ако някой има ценно време за губене.

PS. Надявам се да ви е от полза.